Идентични домейни - а сега какво?

Развитието на съвременните технологии все повече измества бойното поле, на което интелектуалната собственост се защитава, към интернет пространството. От една по-удобна и лесна форма на адресация на интернет страниците, домейните се превръщат в обект, в който електронната търговия влага значителни средства. Затова и правните системи на повечето страни ги разглеждат като пример за интелектуална собственост, която има нуждата да бъде закриляна. В България с опазването на правата върху домейна е натоварен чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Тази разпоредба забранява използването на домейн идентичен или близък до този на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Тази защита обаче не е безусловна. За нея съществуват граници, част от които са дефинирани в Решение № 562 от 17.05.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Домейните от първо ниво

Преди да се обсъди дали има сходство при процесните домейни, предвид спецификата на пазара на който се осъществяват отношенията между конкурентите – търговци на преносими компютри, Комисията уточнява съдържанието на някои понятия. По отношение на домейна от първо ниво „.bg" (код bg е запазен за България), който се използва и от двете дружества, тя не счита, че следва да се обсъжда дали е на лице сходство, тъй като той определя принадлежността на домейна от второ ниво към домейна от първо ниво, отговарящ за определена структура (.com - commercial за търговски; .gov - government за правителствен; .org - organization за организации с идеална и нетърговска цел и др.) или държава (.fr за Франция; .de за Германия; .bg за България). Поради това домейните от първо ниво не носят особена отличителност за конкретни лица, а обща информация и за домейна от второ ниво, че е регистриран по признак държавна принадлежност. Разликата в домейна от първо ниво може да сочи и може да се интерпретира от потребителя относно възможността, интернет страницата която ползва този домейн, да е на съответния език (английски, френски, български), в зависимост националната принадлежност на домейна. От друга страна, собственик на домейн от второ ниво, ползващ като разширение домейн от първо ниво „.bg", може да бъде всяко лице, заявило и получило регистрация в този национален домейн, но при задължително съобразяване на правилата за такава регистрация.

КЗК не пропуска да отбележи и че в някои случаи домейнът от първо ниво се използва по такъв начин, че да представлява смислово продължение на домейнът от второ ниво. По този начин може освен принадлежността на домейна от второ ниво, в комбинация с него се създава ново звучене, което носи отличителност на ползвателя му. Подобно използване в разглежданото производство обаче не е на лице, поради което наличието на сходство или идентичност следва да се търси при домейна от второ ниво. Това в конкретния случай са използваните дума и словосъчетание - laptop и novlaptop.

Нарушаване на конкуренцита

Комисията обаче взема предвид, че понятието „лаптоп" с времето се е наложило в разговорната реч и се използва както от търговците, така и от потребителите, за описание на един вид продукти - преносими компютри. По този начин понятието се явява обобщаващо за определена категория продукти, като средния потребител не би свързал това понятие за продукта с отделно предприятие, което предлага такъв продукт, а евентуално с производител на такъв продукт или марката на продукта. Думата „лаптоп" не притежава такава степен на отличителност по отношение на един стопански субект, която да го отдели от другите и която да обуславя и необходимост от защита. Това е така, защото за да има възможност за имитация, важно условие е имитираният домейн да е разпознаваем сред потребителите и да създава в тяхната представа връзка между домейна и определен търговец, а не категория продукти, които се предлагат от множество търговци.

При изследване на пазара на преносими компютри в интернет КЗК установява, че има множество домейни, при които се използва думата „лаптоп". Има и дружества, които ползват фирменото си наименование, различно от „лаптоп", в домейна, но също предлагат такива продукти. Това поведение може да се приеме като нормално за пазара, като в първия случай може да се предполага с висока степен на вероятност, че търговецът не търси лична известност, а предоставяне на потребителите информация, че предлага такива продукти и търси реализация на тези продукти, докато във втория случай дружеството набляга на налагане на собствения имидж, като допълнително предоставя информация, че предлага и такива продукти. В първия случай водещ е продукта, докато във втория - предприятието. Изборът на даден стопански субект да се идентифицира с общоизвестен термин за продукт е предопределило и невъзможността на потребителите да отличат този търговец от останалите на пазара, предлагащи сходни продукти.

Критерии за еднаквост

От тази гледна точка членовете на Комисията приемат за основателно възражението, че предоставяйки за ползване терминът „лаптоп" в търговската дейност само за едно лице би ограничило останалите стопански субекти на съответния пазар. Ако се приеме обратното ще се окаже, че „Лаптоп.БГ" ООД, възползвайки се от защитената си търговска марка – „laptop.bg”, може да постигне незащитим конкурентен резултат. Това е недопустимо, защото посредством описателното понятие, ще се наложи доминиращо положение на географския и продуктов пазар за категория продукти. Затова КЗК решава възникналата колизия между изключително право на ползване на търговска марка и правото за ползване в стопанската дейност на общоизвестни понятия за продукти в полза на второто. Не може да съществува такова правно положение, което да допуска даден субект да обсеби едно понятие от разговорната реч за категория продукти.

Безспорно нормално функциониращият търговски оборот изисква отделните стопански субекти да осъществяват дейността си, използвайки имена на домейни, различаващи се от тези на техните конкуренти. Когато обаче в названието е използвано общоизвестно понятие, домейнът не може да бъде обект на защита, дори и да е регистриран като търговска марка.