Another C# exam taken with excellency!

Yesterday I had my second exam in Telerik Academy - C# Fundamentals Part 2. Needless to say, the question was will I pass it, or will I pass it with excellent grade. Well, the result is clear already - 27th out of more than 300 participants. This is huge improvement - I took the first exam with excellent grade again but at 123th place. I blame my persistence and determination for this, as well as my serious attitude towards learning all the new stuff. Of course, doing all of the homework played it's role too.

The problems

The exam consists of 5 problems and we have 6 hours to solve them. The first one was about different numeric systems, conversions between them and other operations. Piece of cake - did it in 20 minutes with a little help of regular expressions. The second problem was also quite easy. It required implementing a certain algorithm to sort an array. The key here was in using a List<T>. The third problem however caused some trouble. It was about a cube and apparently the idea was to think of the cube as a two dimensional surface. Then the problem would have been so easy to solve. Alas, I found that out after the exam. Lucky for me, however, I quickly switched to forth problem, without losing any time pointlessly struggling to solve it. The next problem was mostly about working with strings. And I am quite good at working with them! No wonder I got it solved. It took some time to fix the algorithms for it but I had that done with a bit less than two hours left before the deadline. So I tried with the last one. It was supposed to be hard and require advanced knowledge to be solved. And yes, it was! But it somehow reminded me of two problems I have solved as homework before. I checked that code and tried to combine them into a working solution. Well, the result was not perfect but it was really working... to some extend. Most of the automatic tests were failing because of the tremendous amount of time my algorithms were requiring. I am pretty sure you had to use dictionaries for this but alas we are going to study them in another course. However I managed to steal some points from this last problem too!

What now?

And now after the successful exam, I am going to dive deep into the object orientated programming with the next course in the Academy. Let's hope next exam I get into top 10!

PHP and me

Led by my thirst for knowledge, I have enlisted in the PHP course, provided by Telerik Academy. It is intended for junior developers with some basic understanding of the programming process and knowledge in HTML. English at working level and serious attitude are also required. Our lecturer will be Ivan Vankov (gatakka)

What I am going to learn?

The course is supposed to provide the junior developers with important skills to work with PHP as a tool for developing web applications. We will learn how this programming language works and what is it's basic syntax. We will also gain good understanding of the usage of loops and arrays as well as working with the file system, sessions and data bases. Last but not least, we'll learn the structure of the object model in PHP and how to write and navigate functions.

The first lecture

We had our first lecture on the 4th of Septemer. It started with some basic stuff concerning the way the course will be run, how the final grade will be evaluated, what kind of resources will need for the course and so on. Then we had some general teachings about the philosophy behind PHP and the programming in general. To my surprise it was matching perfectly with what we had already been taught during the C# courses. Finally, we started talking about the conditional statements. Again, except for some syntax differences, everything seems pretty similar to C#. No homework was given this time and there will be none next Wednesday too. That's rather unfortunate though, because I am pretty eager to start using PHP. But must show some patience. After all, I have a project defense on 11th of September and C# - part two exam on the 14th of September. Wish me luck!

Идентични домейни - а сега какво?

Развитието на съвременните технологии все повече измества бойното поле, на което интелектуалната собственост се защитава, към интернет пространството. От една по-удобна и лесна форма на адресация на интернет страниците, домейните се превръщат в обект, в който електронната търговия влага значителни средства. Затова и правните системи на повечето страни ги разглеждат като пример за интелектуална собственост, която има нуждата да бъде закриляна. В България с опазването на правата върху домейна е натоварен чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Тази разпоредба забранява използването на домейн идентичен или близък до този на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Тази защита обаче не е безусловна. За нея съществуват граници, част от които са дефинирани в Решение № 562 от 17.05.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Домейните от първо ниво

Преди да се обсъди дали има сходство при процесните домейни, предвид спецификата на пазара на който се осъществяват отношенията между конкурентите – търговци на преносими компютри, Комисията уточнява съдържанието на някои понятия. По отношение на домейна от първо ниво „.bg" (код bg е запазен за България), който се използва и от двете дружества, тя не счита, че следва да се обсъжда дали е на лице сходство, тъй като той определя принадлежността на домейна от второ ниво към домейна от първо ниво, отговарящ за определена структура (.com - commercial за търговски; .gov - government за правителствен; .org - organization за организации с идеална и нетърговска цел и др.) или държава (.fr за Франция; .de за Германия; .bg за България). Поради това домейните от първо ниво не носят особена отличителност за конкретни лица, а обща информация и за домейна от второ ниво, че е регистриран по признак държавна принадлежност. Разликата в домейна от първо ниво може да сочи и може да се интерпретира от потребителя относно възможността, интернет страницата която ползва този домейн, да е на съответния език (английски, френски, български), в зависимост националната принадлежност на домейна. От друга страна, собственик на домейн от второ ниво, ползващ като разширение домейн от първо ниво „.bg", може да бъде всяко лице, заявило и получило регистрация в този национален домейн, но при задължително съобразяване на правилата за такава регистрация.

КЗК не пропуска да отбележи и че в някои случаи домейнът от първо ниво се използва по такъв начин, че да представлява смислово продължение на домейнът от второ ниво. По този начин може освен принадлежността на домейна от второ ниво, в комбинация с него се създава ново звучене, което носи отличителност на ползвателя му. Подобно използване в разглежданото производство обаче не е на лице, поради което наличието на сходство или идентичност следва да се търси при домейна от второ ниво. Това в конкретния случай са използваните дума и словосъчетание - laptop и novlaptop.

Нарушаване на конкуренцита

Комисията обаче взема предвид, че понятието „лаптоп" с времето се е наложило в разговорната реч и се използва както от търговците, така и от потребителите, за описание на един вид продукти - преносими компютри. По този начин понятието се явява обобщаващо за определена категория продукти, като средния потребител не би свързал това понятие за продукта с отделно предприятие, което предлага такъв продукт, а евентуално с производител на такъв продукт или марката на продукта. Думата „лаптоп" не притежава такава степен на отличителност по отношение на един стопански субект, която да го отдели от другите и която да обуславя и необходимост от защита. Това е така, защото за да има възможност за имитация, важно условие е имитираният домейн да е разпознаваем сред потребителите и да създава в тяхната представа връзка между домейна и определен търговец, а не категория продукти, които се предлагат от множество търговци.

При изследване на пазара на преносими компютри в интернет КЗК установява, че има множество домейни, при които се използва думата „лаптоп". Има и дружества, които ползват фирменото си наименование, различно от „лаптоп", в домейна, но също предлагат такива продукти. Това поведение може да се приеме като нормално за пазара, като в първия случай може да се предполага с висока степен на вероятност, че търговецът не търси лична известност, а предоставяне на потребителите информация, че предлага такива продукти и търси реализация на тези продукти, докато във втория случай дружеството набляга на налагане на собствения имидж, като допълнително предоставя информация, че предлага и такива продукти. В първия случай водещ е продукта, докато във втория - предприятието. Изборът на даден стопански субект да се идентифицира с общоизвестен термин за продукт е предопределило и невъзможността на потребителите да отличат този търговец от останалите на пазара, предлагащи сходни продукти.

Критерии за еднаквост

От тази гледна точка членовете на Комисията приемат за основателно възражението, че предоставяйки за ползване терминът „лаптоп" в търговската дейност само за едно лице би ограничило останалите стопански субекти на съответния пазар. Ако се приеме обратното ще се окаже, че „Лаптоп.БГ" ООД, възползвайки се от защитената си търговска марка – „laptop.bg”, може да постигне незащитим конкурентен резултат. Това е недопустимо, защото посредством описателното понятие, ще се наложи доминиращо положение на географския и продуктов пазар за категория продукти. Затова КЗК решава възникналата колизия между изключително право на ползване на търговска марка и правото за ползване в стопанската дейност на общоизвестни понятия за продукти в полза на второто. Не може да съществува такова правно положение, което да допуска даден субект да обсеби едно понятие от разговорната реч за категория продукти.

Безспорно нормално функциониращият търговски оборот изисква отделните стопански субекти да осъществяват дейността си, използвайки имена на домейни, различаващи се от тези на техните конкуренти. Когато обаче в названието е използвано общоизвестно понятие, домейнът не може да бъде обект на защита, дори и да е регистриран като търговска марка.

Интернет търсачките променят правилата за реклама

Интернет става все по-привлекателно място за популяризиране на търговска дейност. Рекламирането й във виртуалното пространство може да бъде извършено по различни начини. Един от най-разпространените е посредством платени показвания при търсене на определени ключови думи. Какво ще стане обаче ако например фирма, конкурентна на вашата плати, за да може, когато потребител потърси в интернет най-известната ви марка стоки, като резултат от търсенето да излиза нейният сайт и продуктова гама? Не е ли това пример за недобросъвестна търговска практика? Това е въпрос, който занимава правораздавателните органи не само на европейско, но и на национално ниво.

Да си купя ключова дума

В своето Решение № 756 от 05.07.2012 г. по преписка вх. № КЗК - 1426/2011г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разглежда именно въпроса дали включването като ключова дума на име, под което се асоциира дейността на дадено конкурентно предприятие, представлява недобросъвестна търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Според особената юрисдикция при преценка на възможността да се осъществи нарушение на закона следва да се вземе предвид на първо място първоначалните данни, с които разполага потребителя. Въз основа на тях той може чрез изреждане на поредица от думи да стесни максимално търсенето си или обратното - да посочи една дума и сам да се ориентира какво му е необходимо сред получените резултати. В тази връзка ако някое дружество заложи сред ключовите си думи за търсене наименование, асоцииращо към дейността на негов конкурент, информация за него ще се появи сред резултатите, дори ако потребителят е стеснил търсенето си, посочвайки името на конкурента. Оттук нататък е важно дали потребителят е взел категорично, предварително решение за това, за чии конкретно продукти или услуги желае да се информира или да закупи или е склонен да направи сравнение и с продуктите на конкуренти, което ще го доведе до по-информиран избор.

Чужда марка като ключова дума?

При оценката на възможността да настъпи заблуда от Комисията отчитат и още едно съображение – българските потребители на интернет търсачки са добре запознати в начина им на функциониране. У тях има изградени навици за проверка на получените от търсенето резултати. Освен това конкретната програма по делото - Google AdWords съдържа на видимо място на екрана указание за това в коя част се намират търсените резултати и в коя - други рекламни съобщения. От желанието на търсещия зависи дали да огледа само естествените резултати и дали и в каква поредност да провери и връзките - реклами. Както вече е имала възможност да установи Комисията, българският потребител, дори при максимално стеснено търсене, има очакването че ще получи сред резултатите и сайтове, към които няма интерес. Не на последно място се отбелязва, че само по себе си включването на дадена дума като ключова в реклама на едно дружество не може да обоснове недобросъвестно поведение по смисъла на чл. 31 от ЗЗК. С оглед установения механизъм на рекламиране в AdWords, появата на конкретна реклама не зависи единствено и само от определената от рекламодателя и написана от потребителя в търсачката съответна ключова дума. Върху този процес влияят множество фактори, касаещи качеството на рекламата, и преди всичко т.нар. рекламен ранг и качествен рейтинг в комбинация с максималната цена /оферта на рекламодателя за съответната ключова дума.

До къде може да стигаме?

От така формулираните разсъждения на КЗК може да се направи извод, че българското конкурентно законодателство допуска „купуването” на ключови думи за реклама. Възможна е дори употреба на думи и изрази, с които обикновено се идентифицира пряк конкурент. Комисията счита, че българският потребител е достатъчно опитен, за да разграничи спонсорираните линкове от естествените резултати при търсене в интернет. Необходимо е обаче използващият дадените ключови думи да направи необходимото да не заблуждава потребителите относно идентичността си. Когато обаче чрез спонсорираните линкове умишлено се препраща към имитация на конкурентен сайт, то по всяка вероятност подобна практика ще попадне под ударите на закона.

Българският съд и аутсорсингът

В съвременните икономически условия аутсорсингът заема все по-значимо място в търговската политика на много компании. Това води и до зачестяване на спорове, свързани с извършването на тази дейност. По този начин пред съда се поставя трудната задача да разкрие и правилно да тълкува основните характеристики на този договор, който все още не е намерил изрична уредба в българската правна система. Отговор на така оставения проблем може да бъде открит в Решение № 2083 от 09.10.2012 г. по адм. д. № 539/2012 г. на Административен съд – Пловдив.

Какво представлява договорът за аутсорсинг?

На първо място, административният съд дефинира аутсорсинга като делегиране на части от повтарящи се, редовни, странични дейности извън фирмата и съсредоточаване върху собствените предприемачески проекти и дейности. Ако прехвърлените дейности са част от основните процеси на компанията и ако временно се наемат хора за тях, не става дума за аутсорсинг, а за т.нар. временна преходна помощ. При аутсорсинга става въпрос за дейност или услуга, която се извършва постоянно. Договорите, които се сключват са обикновено за по няколко години. Ангажиментът е дългосрочен и по правило не зависи пряко от текущите бизнес проекти на компанията. Нещо повече, според съда, за аутсорсинг се говори тогава, когато поръчителят отделя от себе си дейност - процес, който му е бил присъщ и който по принцип се е извършвал в рамките на самата фирма като например счетоводни и консултантски услуги, управление на човешки ресурси, разработка и поддържане на информационни системи, охрана, дизайн и т.н.

Защо се прибягва до аугсорсинг?

На второ място, основният мотив, който административните съдии откриват за осъществяване на подобна дейност, е намаляването на разходите, което пък е особено наложително по време на рецесия или стагнация. Това според тях е  и основната причина фирмите да прибягват до подобна бизнес практика. Най-често става въпрос за прехвърлянето на дейности в чужбина, които се заплащат в пъти по-ниско, отколкото ако се извършват в страната на фирмата поръчител. Съществуват обаче и други плюсове, които не са за пренебрегване. Сред тях е фактът, че използването на профилирани фирми осигурява достъп до технологии и умения на персонала, за които иначе би трябвало влагане на много време и средства и които въпреки това пак биха могли да не бъдат достигнати. Отделно от това компанията, която изнася част от работата си, получава възможност да се съсредоточи върху основните си дейности - тоест нещата, които може да върши най-добре и от които печели най-добре.

Внимание! Опасностите дебнат!

На трето място, Административен съд – Пловдив отчита, че при аутсорсинга са налице и значителни рискове, на които трябва да се извърши задълбочен анализ. Преди всичко, за да се избере каква дейност да се аутсортства, трябва да се определи какво дружеството не може да извършва. Във всеки договор за аутсорсинг би следвало да са формулирани критериите, с които да се оценява дейността и съответно ползите от договора, така че поръчителят да има възможност да си направи сметка дали действително печели от него, или е просто излишен. При обвързването с определен подизпълнител трябва да се предвиди изобретяването на алтернативни технологии и методи на работа, които биха направили партньорството безсмислено. За да се аутсорсват дейности, съответната фирма трябва да направи анализ на собствените си ресурси, а именно дали има достатъчно големи познания тя самата. Следва да се предвиди и план за кризисни действия, който да предвижда прекратяване на аутсорсинговия проект и съответното връщане обратно във фирмата на процесите или дейностите, извършвани от външните субекти. Тези правила отразяват не само от гледната точка на поръчителя, но реципрочно са валидни и за изпълнителите.

Компютърната измама през очите на българския съд

Светът в който живеем

Съвременното общество все повече разчита на компютрите и глобалната мрежа на интернет не само като средство за комуникация, но и като поле за извършване на икономическа дейност. Все по-широко развитие получава  така наречената онлайн търговия. Заедно с това започват да се появяват и различни форми на престъпни посегателства, свързани с новоразвиващите се стопански отношения. Не са редки случаите, когато хора си поръчват дадена стока от някой сайт, плащат за нея, но остават излъгани и никога не я получават. На пръв поглед такова деяние изпълнява фактическия състав на престъпление измама по НК и практиката рядко си задава въпроса за правилната му квалификация. Присъдата на Софийски районен съд от 21.07.2011 г. по н. о. х. д. № 14590/2007 г. и мотивите към нея обаче дават един интересен поглед към така осъществен фактически състав, аргументирайки извода, че е налице компютърна измама по чл. 212а НК.

Особености на компютърната измама

Съдът започва разсъжденията си с това, че от обективна страна състава на престъплението „компютърна измама" се характеризира с няколко особености. На първо място особен предмет на посегателство - компютърни. Легална дефиниция на посоченото понятие се съдържа в текста на чл. 93, т. 22 от НК. Съобразно тази разпоредба това е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми. Касае се за данни в електронна или друга форма, даваща възможност за непосредствена обработка от компютърна система. Изпълнителното деяние се реализира чрез два отделни, но взаимносвързани акта. На първо място това е въвеждането в заблуждение - чрез предприемане от страна на наказателноотговорното лице на деятелност по създаване на неправилни представи у другиго относно определени факти от действителността - такива, въз основа на които ощетеният предприема определено поведение. Вторият елемент на изпълнителното деяние на „компютърната измама" се изразява във въздействие върху предмета на посегателство. То може да се изрази във внасяне, изменяне, изтриване или заличаване компютърните информационни данни или използване на чужд електронен подпис. Последното предпоставя реализиране на действие по въвеждане на данни, качествено или количествено изменение на съществуващи такива, прекратяване на достъпа на потребителите до тях или окончателното им заличаване. Този втори акт на предвиденото от законодателя изпълнително деяние е предпоставка за осъществяване на първия - внасянето, изменението, изтриването или заличаването на компютърните данни е средство за въвеждане или поддържане на заблуждение у пострадалия. От субективна страна извършителят действа при пряк умисъл с допълнителна съставомерна цел - набавяне на имотна облага. Престъплението е резултатно и е реализирано, когато вследствие деятелността на извършителя пострадалия предприеме акт на имуществено разпореждане.

Един пример от действителността

В конкретния случай по категоричен начин съдът установява, че подсъдимият е създал интернет сайт, в който е предлагал за продажба стоки - мобилни телефони и преносими компютри, които били индивидуализирани съобразно техническите им характеристики, като изрично била посочена цена и начин на предоставяне на продуктите след сключване на сделка. Съдебният състав намира, че със създаването на този сайт е било осъществено внасяне на компютърни информационни данни - касае се за представяне на факти в интернет пространството, като по необходимост те са подлежали на автоматична  обработка посредством компютърна информационна система. Престъпната си дейност подсъдимият е реализирал, като е възбудил заблуждение у пострадалия, че ще осъществи дистанционна продажба на три броя преносими компютри на цена, значително по-ниска от действащите пазарни цени. В пострадалия са възникнали неправилни представи, че срещу изплащането на определената в сайта сума, той ще получи насрещна престация - по предаването на вещта, предмет на мнимо сключения дистанционен договор за продажба. Именно запознавайки се с данните, създадени от страна на подсъдимия и съдържащи се на неговия сайт пострадалият е решил да предприеме акт на имуществено разпореждане - по престиране на цена. От своя страна подсъдимият е поддържал така формираните неправилни представи, като в хода на кореспонденцията помежду им е уверявал в коректността на компанията, която представлява, посочил начина на транспортиране на вещите и момента на придобиването им. По този начин е бил изпълнен в цялост и фактическият състав на престъплението компютърна измама по чл. 212а НК.

Въззивният съд потвърждава решението

Потвърждение за правилността на разсъжденията на Софийския районен съд е Решение № 212 от 01.06.2012 г. на ВКС, в което състав на трето наказателно отделение заявява, че първоинстанционният съд правилно е оценил деянието като наказателноправна измама, осъществена под признаците на специалния състав по чл. 212а, ал. 1 НК. Макар и това решение да не е постановено по реда на чл. 290 ГПК и не представлява задължителна практика, от него би могло да се обоснове извода, че измами, извършени посредством интернет сайтове, не представляват обикновена измама по чл. 209 НК, а покриват фактическия състав на специалната компютърна измама.

Арбитражът - един ненужен риск

До голяма степен бързината, която предлага арбитражното производство всравнение с класическото, е свързана с това, че правният спор се разглежда само на една инстанция. Този подход обаче крие рискове, свързани с евентуалното наличие на пороци в арбитражното решение, и трябва да се използва изключително внимателно.

Арбитражното решение е валидно дори ако е произнесено по непредявен иск

В тази връзка може да се разгледа Решение № 182 от 27.11.2012 г. на ВКС. Ищецът по делото се опитва да обоснове несъвместимостта на арбитражното решение с обществения ред с нарушение на принципа на диспозитивното начало при разрешаване на въведения в арбитражното производство правен спор. Нарушението на диспозитивното начало е отъждествено с неправилното - според ищеца, квалифициране на исковата претенция от арбитражния съд, довело до разглеждане на непредявен иск. Според върховните съдии обаче определянето на правната квалификация на иска е част от решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по прилагане на материалния закон. Неправилната правна квалификация би рефлектирала върху правилността на арбитражното решение. Това обаче не подлежи на ревизиране от ВКС в производството по отмяна на
арбитражно решение. Аргумент за това съдиите откриват в самия текст на чл. 47 ЗМТА, който посочва изрично и изчерпателно основанията за отмяна на арбитражно решение, до проверката на които се свежда правораздавателната компетентност на ВКС. Произнасянето по непредявен иск има за последица постановяване на недопустимо решение. С оглед изчерпателната уредба на основанията по чл.47 ЗМТА обаче недопустимостта не може да бъде преодоляна по реда на чл. 48 във връзка с чл. 47, т. 3 ЗМТА.

От основанията за отмяна на арбитражно решение са изключени дори допускането на грешки при установяването на факти и при определянето на приложимото към конкретния казус право. 

Това е изводът на ВКС в Решение № 3 от 31.01.2013 г. Според съда макар и исково, производство по чл. 48 ЗМТА има редица общи черти с извънинстанционните способи за отмяна на влезли в сила решения, доколкото чрез него се атакува влязъл в сила правораздавателен акт при наличието на строго изброени предпоставки с присъщите на отмяната правни последици. Основанията за отмяна са изброени изчерпателно, поради което не могат да се тълкуват разширително. Всички те трябва да се тълкуват съобразно смисъла и същността на арбитражното производство, допустимо от правовия ред, като такова, развиващо се пред доброволно избран от страните правораздавателен орган извън съдебната система. Според съдебния състав взети в своята цялост тези отменителни основания не включват допуснати от арбитражния съд грешки при установяване на фактите или при определяне на приложимия към спорното право материален закон.

Дори арбитражният съд да е постановил неправилно решение, то не може да се отмени

На следващо място в своето Решение № 168 от 17.01.2013 г. ВКС отбелязва, че дории да има допуснато нарушение от страна на арбитражната юрисдикция при преценката надоказателствата и нарушението да е довело до неправилност на арбитражното решение,то това не обуславя отменителното основание на чл. 47, т. 3 ЗМТА. Причината за това е, че гражданският съд няма качеството на контролна инстанция по отношение на арбитражния акт, а е ограничен само в рамките на проверката, посочена в ЗМТА.Материалноправната легитимация на страните произтича от принадлежността на спорното право, поради което липсата й води до неоснователност на иска, поради несъществуване на претендираното правоотношение, или поради това, че други страни са негови субекти. Това правило обаче не важи за арбитражното производство. В своето Решение № 111 от 04.10.2013 г. ВКС постановява, че произнасянето на арбитражния съд по основателността на иска не представлява основание за отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА. По този ред не може се проверява правилността на арбитражното решение. Съдът също така заключава, че взети в своята цялост отменителните основания не включват дори евентуално допуснати от арбитражния съд нарушения на материалния или процесуален закон.

Арбитрите могат да се произнасят дори и по въпроси, изключени от приложното поле на ЗМТА

Друга опасност за участващите в арбитражно производство може да бъде открита
в Решение № 151 от 19.06.2012 г. на ВКС. Първоинстанционният съд посочил, че съгласно Закона за физическото възпитание и спорта спортните федерации, при наличие на определени предпоставки, могат да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като специално създаденият арбитражен орган разполага с правомощия да се произнася по спорни въпроси, но единствено с възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателни права и спорове, определени в правилника на съответната федерация. В конкретния случай било налице арбитражно решение относно прекратяването на състезателните права на футболист, както и относно имуществените му претенции за трудово възнаграждение. Съдът приел, че във втората си част арбитражното решение не обвързва гражданския съд - трудовият спор е подведомствен единствено на граждански съд. ВКС обаче приема, че въззивното решение е недопустимо. Върховните съдии са единодушни, че спорът относно трудовото възнаграждение е неарбитруем, но според тях решението може да бъде отменено единствено по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА и то в преклузивентримесечен срок. Когато това не е станало, арбитражният акт се стабилизира и придобивасила на пресъдено нещо. Така се изключва за в бъдеще компетентността на съдилищата по разрешения вече казус.

Бихте ли рискували с арбитражна процедура?

Уредбата на арбитража в ЗМТА силно ограничава възможността на страните да търсят корекции на допуснатите в едно арбитражно решение грешки. Дори и съдържащ пороци, водещи до нищожност, този акт остава в сила и е валидно изпълнително основание. Затова преди да се подпише под арбитражна клауза, всеки трябва първо добре да обмисли готов ли е да пожертва защитата, която му предоставя класическото правосъдие, в замяна на бързината, с която го изкушава арбитражното производство.