Арбитражът - един ненужен риск

До голяма степен бързината, която предлага арбитражното производство всравнение с класическото, е свързана с това, че правният спор се разглежда само на една инстанция. Този подход обаче крие рискове, свързани с евентуалното наличие на пороци в арбитражното решение, и трябва да се използва изключително внимателно.

Арбитражното решение е валидно дори ако е произнесено по непредявен иск

В тази връзка може да се разгледа Решение № 182 от 27.11.2012 г. на ВКС. Ищецът по делото се опитва да обоснове несъвместимостта на арбитражното решение с обществения ред с нарушение на принципа на диспозитивното начало при разрешаване на въведения в арбитражното производство правен спор. Нарушението на диспозитивното начало е отъждествено с неправилното - според ищеца, квалифициране на исковата претенция от арбитражния съд, довело до разглеждане на непредявен иск. Според върховните съдии обаче определянето на правната квалификация на иска е част от решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по прилагане на материалния закон. Неправилната правна квалификация би рефлектирала върху правилността на арбитражното решение. Това обаче не подлежи на ревизиране от ВКС в производството по отмяна на
арбитражно решение. Аргумент за това съдиите откриват в самия текст на чл. 47 ЗМТА, който посочва изрично и изчерпателно основанията за отмяна на арбитражно решение, до проверката на които се свежда правораздавателната компетентност на ВКС. Произнасянето по непредявен иск има за последица постановяване на недопустимо решение. С оглед изчерпателната уредба на основанията по чл.47 ЗМТА обаче недопустимостта не може да бъде преодоляна по реда на чл. 48 във връзка с чл. 47, т. 3 ЗМТА.

От основанията за отмяна на арбитражно решение са изключени дори допускането на грешки при установяването на факти и при определянето на приложимото към конкретния казус право. 

Това е изводът на ВКС в Решение № 3 от 31.01.2013 г. Според съда макар и исково, производство по чл. 48 ЗМТА има редица общи черти с извънинстанционните способи за отмяна на влезли в сила решения, доколкото чрез него се атакува влязъл в сила правораздавателен акт при наличието на строго изброени предпоставки с присъщите на отмяната правни последици. Основанията за отмяна са изброени изчерпателно, поради което не могат да се тълкуват разширително. Всички те трябва да се тълкуват съобразно смисъла и същността на арбитражното производство, допустимо от правовия ред, като такова, развиващо се пред доброволно избран от страните правораздавателен орган извън съдебната система. Според съдебния състав взети в своята цялост тези отменителни основания не включват допуснати от арбитражния съд грешки при установяване на фактите или при определяне на приложимия към спорното право материален закон.

Дори арбитражният съд да е постановил неправилно решение, то не може да се отмени

На следващо място в своето Решение № 168 от 17.01.2013 г. ВКС отбелязва, че дории да има допуснато нарушение от страна на арбитражната юрисдикция при преценката надоказателствата и нарушението да е довело до неправилност на арбитражното решение,то това не обуславя отменителното основание на чл. 47, т. 3 ЗМТА. Причината за това е, че гражданският съд няма качеството на контролна инстанция по отношение на арбитражния акт, а е ограничен само в рамките на проверката, посочена в ЗМТА.Материалноправната легитимация на страните произтича от принадлежността на спорното право, поради което липсата й води до неоснователност на иска, поради несъществуване на претендираното правоотношение, или поради това, че други страни са негови субекти. Това правило обаче не важи за арбитражното производство. В своето Решение № 111 от 04.10.2013 г. ВКС постановява, че произнасянето на арбитражния съд по основателността на иска не представлява основание за отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА. По този ред не може се проверява правилността на арбитражното решение. Съдът също така заключава, че взети в своята цялост отменителните основания не включват дори евентуално допуснати от арбитражния съд нарушения на материалния или процесуален закон.

Арбитрите могат да се произнасят дори и по въпроси, изключени от приложното поле на ЗМТА

Друга опасност за участващите в арбитражно производство може да бъде открита
в Решение № 151 от 19.06.2012 г. на ВКС. Първоинстанционният съд посочил, че съгласно Закона за физическото възпитание и спорта спортните федерации, при наличие на определени предпоставки, могат да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като специално създаденият арбитражен орган разполага с правомощия да се произнася по спорни въпроси, но единствено с възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателни права и спорове, определени в правилника на съответната федерация. В конкретния случай било налице арбитражно решение относно прекратяването на състезателните права на футболист, както и относно имуществените му претенции за трудово възнаграждение. Съдът приел, че във втората си част арбитражното решение не обвързва гражданския съд - трудовият спор е подведомствен единствено на граждански съд. ВКС обаче приема, че въззивното решение е недопустимо. Върховните съдии са единодушни, че спорът относно трудовото възнаграждение е неарбитруем, но според тях решението може да бъде отменено единствено по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА и то в преклузивентримесечен срок. Когато това не е станало, арбитражният акт се стабилизира и придобивасила на пресъдено нещо. Така се изключва за в бъдеще компетентността на съдилищата по разрешения вече казус.

Бихте ли рискували с арбитражна процедура?

Уредбата на арбитража в ЗМТА силно ограничава възможността на страните да търсят корекции на допуснатите в едно арбитражно решение грешки. Дори и съдържащ пороци, водещи до нищожност, този акт остава в сила и е валидно изпълнително основание. Затова преди да се подпише под арбитражна клауза, всеки трябва първо добре да обмисли готов ли е да пожертва защитата, която му предоставя класическото правосъдие, в замяна на бързината, с която го изкушава арбитражното производство.