Българският съд и аутсорсингът

В съвременните икономически условия аутсорсингът заема все по-значимо място в търговската политика на много компании. Това води и до зачестяване на спорове, свързани с извършването на тази дейност. По този начин пред съда се поставя трудната задача да разкрие и правилно да тълкува основните характеристики на този договор, който все още не е намерил изрична уредба в българската правна система. Отговор на така оставения проблем може да бъде открит в Решение № 2083 от 09.10.2012 г. по адм. д. № 539/2012 г. на Административен съд – Пловдив.

Какво представлява договорът за аутсорсинг?

На първо място, административният съд дефинира аутсорсинга като делегиране на части от повтарящи се, редовни, странични дейности извън фирмата и съсредоточаване върху собствените предприемачески проекти и дейности. Ако прехвърлените дейности са част от основните процеси на компанията и ако временно се наемат хора за тях, не става дума за аутсорсинг, а за т.нар. временна преходна помощ. При аутсорсинга става въпрос за дейност или услуга, която се извършва постоянно. Договорите, които се сключват са обикновено за по няколко години. Ангажиментът е дългосрочен и по правило не зависи пряко от текущите бизнес проекти на компанията. Нещо повече, според съда, за аутсорсинг се говори тогава, когато поръчителят отделя от себе си дейност - процес, който му е бил присъщ и който по принцип се е извършвал в рамките на самата фирма като например счетоводни и консултантски услуги, управление на човешки ресурси, разработка и поддържане на информационни системи, охрана, дизайн и т.н.

Защо се прибягва до аугсорсинг?

На второ място, основният мотив, който административните съдии откриват за осъществяване на подобна дейност, е намаляването на разходите, което пък е особено наложително по време на рецесия или стагнация. Това според тях е  и основната причина фирмите да прибягват до подобна бизнес практика. Най-често става въпрос за прехвърлянето на дейности в чужбина, които се заплащат в пъти по-ниско, отколкото ако се извършват в страната на фирмата поръчител. Съществуват обаче и други плюсове, които не са за пренебрегване. Сред тях е фактът, че използването на профилирани фирми осигурява достъп до технологии и умения на персонала, за които иначе би трябвало влагане на много време и средства и които въпреки това пак биха могли да не бъдат достигнати. Отделно от това компанията, която изнася част от работата си, получава възможност да се съсредоточи върху основните си дейности - тоест нещата, които може да върши най-добре и от които печели най-добре.

Внимание! Опасностите дебнат!

На трето място, Административен съд – Пловдив отчита, че при аутсорсинга са налице и значителни рискове, на които трябва да се извърши задълбочен анализ. Преди всичко, за да се избере каква дейност да се аутсортства, трябва да се определи какво дружеството не може да извършва. Във всеки договор за аутсорсинг би следвало да са формулирани критериите, с които да се оценява дейността и съответно ползите от договора, така че поръчителят да има възможност да си направи сметка дали действително печели от него, или е просто излишен. При обвързването с определен подизпълнител трябва да се предвиди изобретяването на алтернативни технологии и методи на работа, които биха направили партньорството безсмислено. За да се аутсорсват дейности, съответната фирма трябва да направи анализ на собствените си ресурси, а именно дали има достатъчно големи познания тя самата. Следва да се предвиди и план за кризисни действия, който да предвижда прекратяване на аутсорсинговия проект и съответното връщане обратно във фирмата на процесите или дейностите, извършвани от външните субекти. Тези правила отразяват не само от гледната точка на поръчителя, но реципрочно са валидни и за изпълнителите.