Компютърната измама през очите на българския съд

Светът в който живеем

Съвременното общество все повече разчита на компютрите и глобалната мрежа на интернет не само като средство за комуникация, но и като поле за извършване на икономическа дейност. Все по-широко развитие получава  така наречената онлайн търговия. Заедно с това започват да се появяват и различни форми на престъпни посегателства, свързани с новоразвиващите се стопански отношения. Не са редки случаите, когато хора си поръчват дадена стока от някой сайт, плащат за нея, но остават излъгани и никога не я получават. На пръв поглед такова деяние изпълнява фактическия състав на престъпление измама по НК и практиката рядко си задава въпроса за правилната му квалификация. Присъдата на Софийски районен съд от 21.07.2011 г. по н. о. х. д. № 14590/2007 г. и мотивите към нея обаче дават един интересен поглед към така осъществен фактически състав, аргументирайки извода, че е налице компютърна измама по чл. 212а НК.

Особености на компютърната измама

Съдът започва разсъжденията си с това, че от обективна страна състава на престъплението „компютърна измама" се характеризира с няколко особености. На първо място особен предмет на посегателство - компютърни. Легална дефиниция на посоченото понятие се съдържа в текста на чл. 93, т. 22 от НК. Съобразно тази разпоредба това е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми. Касае се за данни в електронна или друга форма, даваща възможност за непосредствена обработка от компютърна система. Изпълнителното деяние се реализира чрез два отделни, но взаимносвързани акта. На първо място това е въвеждането в заблуждение - чрез предприемане от страна на наказателноотговорното лице на деятелност по създаване на неправилни представи у другиго относно определени факти от действителността - такива, въз основа на които ощетеният предприема определено поведение. Вторият елемент на изпълнителното деяние на „компютърната измама" се изразява във въздействие върху предмета на посегателство. То може да се изрази във внасяне, изменяне, изтриване или заличаване компютърните информационни данни или използване на чужд електронен подпис. Последното предпоставя реализиране на действие по въвеждане на данни, качествено или количествено изменение на съществуващи такива, прекратяване на достъпа на потребителите до тях или окончателното им заличаване. Този втори акт на предвиденото от законодателя изпълнително деяние е предпоставка за осъществяване на първия - внасянето, изменението, изтриването или заличаването на компютърните данни е средство за въвеждане или поддържане на заблуждение у пострадалия. От субективна страна извършителят действа при пряк умисъл с допълнителна съставомерна цел - набавяне на имотна облага. Престъплението е резултатно и е реализирано, когато вследствие деятелността на извършителя пострадалия предприеме акт на имуществено разпореждане.

Един пример от действителността

В конкретния случай по категоричен начин съдът установява, че подсъдимият е създал интернет сайт, в който е предлагал за продажба стоки - мобилни телефони и преносими компютри, които били индивидуализирани съобразно техническите им характеристики, като изрично била посочена цена и начин на предоставяне на продуктите след сключване на сделка. Съдебният състав намира, че със създаването на този сайт е било осъществено внасяне на компютърни информационни данни - касае се за представяне на факти в интернет пространството, като по необходимост те са подлежали на автоматична  обработка посредством компютърна информационна система. Престъпната си дейност подсъдимият е реализирал, като е възбудил заблуждение у пострадалия, че ще осъществи дистанционна продажба на три броя преносими компютри на цена, значително по-ниска от действащите пазарни цени. В пострадалия са възникнали неправилни представи, че срещу изплащането на определената в сайта сума, той ще получи насрещна престация - по предаването на вещта, предмет на мнимо сключения дистанционен договор за продажба. Именно запознавайки се с данните, създадени от страна на подсъдимия и съдържащи се на неговия сайт пострадалият е решил да предприеме акт на имуществено разпореждане - по престиране на цена. От своя страна подсъдимият е поддържал така формираните неправилни представи, като в хода на кореспонденцията помежду им е уверявал в коректността на компанията, която представлява, посочил начина на транспортиране на вещите и момента на придобиването им. По този начин е бил изпълнен в цялост и фактическият състав на престъплението компютърна измама по чл. 212а НК.

Въззивният съд потвърждава решението

Потвърждение за правилността на разсъжденията на Софийския районен съд е Решение № 212 от 01.06.2012 г. на ВКС, в което състав на трето наказателно отделение заявява, че първоинстанционният съд правилно е оценил деянието като наказателноправна измама, осъществена под признаците на специалния състав по чл. 212а, ал. 1 НК. Макар и това решение да не е постановено по реда на чл. 290 ГПК и не представлява задължителна практика, от него би могло да се обоснове извода, че измами, извършени посредством интернет сайтове, не представляват обикновена измама по чл. 209 НК, а покриват фактическия състав на специалната компютърна измама.