Нещо повече за мен
Казвам се Даниел и съм роден в гр. Хасково, но
още съвсем рано семейството ми се е преместило в съседния Димитровград. Там се
обучавах в ОУ "Св. Климент Охридски", в специална математическа
паралелка. От тогава имам доста участия в различни математически състезания и
олимпиади и призови класирания. След завършването на седми клас, семейството ми
се спря на опцията да продължа образованието си в езикова гимназия в гр.
Хасково. Това ни беше лош избор, защото изучаването на английски език там беше
на изключително ниво и до момента ми дава самочувствието на човек, който има
солидни знания. В гимназията продължих да се занимавам засилено с математика и
да участвам в различни състезания. Проявиха се и способностите ми по различни
други учебни дисциплини като литература, биология, химия и физика. Това направи
отговорът на въпроса къде да продължа образованието си доста труден. В крайна
сметка се озовах в юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски",
който завърших през 2011 г. В края на същата година, на деня след своя рожден
ден, започнах работа като юрисконсулт в Лакорда АД - компания, занимаваща се
със създаването и поддържането на правен и счетоводен софтуер. Там работя и до
днес.
Как започна всичко
Интересът ми към компютрите започна съвсем
естествено във връзка с игрите, които играех като дете. Спомням си колко
интересно ми беше да си правя собствени карти с едитора на оригиналния
старкрафт, например, и да разгърна въображението си. След това в часовете по
информатика в гимназията се сблъсках и с първия си език за програмиране -
паскал. Компютрите бяха толкова стари, че друго просто не вървеше на тях. Но
пък като добър математик ми беше много лесно да схвана концепциите. В крайна
сметка, когато сведях материала до основни математически действия, това си беше
работа за четвъртокласници.
По сериозен интерес към програмирането обаче
проявих чак като студент. Тогава усилено играех една онлайн игра, базирана на
текстово съдържание. Екипът, който я разработваше беше изключително бавен с
нововъведенията, а аз виждах толкова много неща, които биха могли да се
направят, за да стане изживяването на играчите още по-добро, че започнах да се
чудя не мога ли да си направя сам нещо такова. Е, захванах се, намерих си
безплатен хостинг, понаучих HTML, после се оказа, че не може да мина без
скриптов език, затова понаучих и PHP. Накрая ми потрябва и база с данни, затова
се наложи да се запозная и с MySQL. Е, след няколко месеца имах работна версия,
която дори успях да поддържам известно време. Оказа се обаче, че развитието на
това, което съм направил вече е мисия невъзможна, защото всяка моя следваща
идея изискваше пренаписването на целия код. Затова в крайна сметка и се
отказах.
Преломният камък
Работата ми в Лакорда АД обаче се превърна в
повратна точка, която наистина ме убеди, че това, с което искам да се занимавам
е именно разработването на софтуер. Тъй като работим в една зала с
програмистите във фирмата постоянно слушам за проблемите, с които се сблъскват,
начините, по които търсят решението им и процеса на планиране на новите
продукти. Накрая просто осъзнах, че те всъщност вършат основната работа, а ние,
останалите служители, просто добавяме някакъв пълнеж към конструкцията, която
те вече са изградили. Така започнах да се изпълвам с някаква все по-силна
завист, докато накрая не взех категоричното решение, че искам да се занимавам
точно с това, с което и те.
Telerik Academy
Тъй като вече имах зад себе си неуспешен опит да
започна да се занимавам с програмиране, реших да сменя подхода. Самообучението
ми беше дало нещо, но и ме беше оставило в неведение по много въпроси. Да чета
от къде ли не и да уча единствено по проблем, с който се сблъсквам на момента,
правеше знанията ми хаотични. Трябваше ми систематизирано обучение. Затова
потърсих такова в Интернет и честно казано Академията на Телерик излезе първа.
Поразрових се из материалите, почетох коментари и накрая дори изгледах едно
въвеждащо видео на Наков. Е, този човек все едно беше прочел мислите ми и
притесненията ми и предлагаше решение, при това съвсем безплатно. Как можеше да
кажа не на такава възможност? Имаше обаче един проблем, беше края на 2012 г. и
приемните изпити вече отдавна бяха минали, а следващите са чак лятото на 2013
г. Затова започнах да чета книгата му за въвеждане в програмирането на C#.
Точно когато я приключвах ме зарадва страхотната новина, че за първи път ще има
пролетен прием в академията. Кандидатствах, подготвих се и бях приет. Особено
ме зарадва оценката на IQ теста - 20 от 25 точки при 14 среден резултат. Това
бе началото на моя път към професията софтуерен инженер.
Досега...
Сега, повече от три месеца след като бях приет в
академията на Телерик, първото препятствие вече е зад гърба ми - C# взет с отличие.
Уви, трудно ми бе да се зарадвам на успеха, защото осъзнавах какво ме чака
занапред през предстоящата година. И наистина, още от началото на следващата
част втора, темите станаха повече, задачите от домашните станаха повече,
сложността им се увеличи, а трябва да се участва и в групови проекти. Но не,
това не може да ме уплаши. Нищо че вече се налага да жертвам все по-голяма част
от свободното си време, за да изпълнявам поставените задачи, това не ме плаши.
Знам, че мога да се справя, и като слушам как някои от лекторите да казва колко
е трудно, почти невъзможно за работещ човек да се справя с академията, още
повече се мотивирам да им покажа, че грешат.
Настоящият блог
Ето че дойде и ред на поредното домашно - да си направим блог. Резултатът можете да видите сами. Дали това местенце за споделяне на знания ще продължи да съществува, само бъдещето може да покаже. Но пък малко подкрепа наистина няма да ми е излишна. Моля ви, отделете време да някое кратко коментарче. Обещавам, че ще му бъде обърнато внимание. Освен, разбира се, теми, свързани с информационните технологии, тук ще може да прочетете и мои коментари по разнообразни правни проблеми. Пробвайте, може пък да ви грабнат вниманието. Ще има и връзки към CodePlex профила ми, където може да откриете решения на задачи от домашните в Академията, както и връзки към други мои проекти или полезни сайтове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар